ПОРЕКА̀ СЕ, поречèш се, мин. св. порèкох се, прич. мин. св. деят. порèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Диал. Откажа се, отрека се, отметна се. — Ако може да връзва снопи, тогава ще го признаем за истински агроном. И нашенски зет ще го направим. — Недей да се поречеш — дигна глава агрономът. Кр. Григоров, ПЧ, 26.